Към Част 1, Част 2 и Част 3 от поредицата „Защо Биткойн ще успее“
Голяма част от поредицата беше свързана с паричния характер на Биткойн. С получените знания до тук, в четвъртата част на статията „ Защо Биткой ще успее“, ще разгледаме някои от най-често срещаните заблуди относно Биткойн.
Биткойн е балон
Биткойн, както и всички пазарно-ориентирани парични средства, притежава добавена стойност. Добавената стойност е това, което поражда общата критика, че Биткойн е „балон“. Всички парични стоки обаче имат добавен стойност. Всъщност именно тя е определящата характеристика на всички парични средства. Парадоксално е, че паричната стока може едновременно да е балон и да е подценена, ако е в ранните етапи на своето развитие.
Биткойн е твърде волатилен
Нестабилността на цената на Биткойн е резултат от неговото възникване. През първите няколко години от съществуването си Биткойн беше като стотинка, а всеки голям купувач – като близнаците Winklevoss – можеше да предизвика голям скок в цената му. С нарастването на възприемането и ликвидността през годините, волатилността на Биткойн намалява пропорционално. Когато Биткойн достигне пазарната капитализация на златото, той ще започне да показва и сходно ниво на волатилност. При надвишаване пазарната капитализация на златото, волатилността на Биткойн ще намалее до ниво, което ще го направи подходящ за широко използван предмет за обмен на стойност. Както беше отбелязано в предишните части, монетаризацията на Биткойн се получава от поредица от цикли на Гартнер (Gartner Hype Cycles). Волатилността е най-ниска по време на фазата на платото (plateu), а най-висока по време на пика и сриването на цикъла. Всеки цикъл има по-ниска волатилност от предишните, тъй като ликвидността на пазара се е увеличила.
Транзакционните такси са твърде високи
В последно време Биткойн мрежата бива критикувана за увеличаването на транзакционните разходи. Това прави изпращането на биткойни скъпо и неподходящо за платежна система. Въпреки това, растежът бе очакван и полезен. Таксите за транзакции се заплащат на миньорите, които от своя страна осигуряват сигурността на мрежата и потвърждават транзакциите. Минъорите могат да бъдат възнаградени посредством въпросните такси или чрез наградата от новите блокове. В такъв случай се поражда инфлация, която се понася от притежателите на биткойни.
Като се има предвид фиксираният график за изкопаване на нови биткойни, паричната политика правеща го идеално пригоден за съхраняване на стойност, наградите от блока в крайна сметка ще намалеят до нула. Тогава мрежата ще трябва да бъде подсигурена само от такси по транзакциите. Мрежа с ниски такси би имала по-ниска сигурност, което може да доведе до атаки и цензура. Тези, които подкрепят алтернативните валути, предлагащи ниски такси, несъзнателно описват слабостта на т.нар. “alt-coins”.
Причината за критиките спрямо „високите“ такси на Биткойн е фактът, че според мнозина той трябва да се реализира като платежна система и по-късно да се превърне в средство да съхранение на стойност. Както видяхме при произхода на парите, този вид разсъждение поставя каруцата пред коня. Само когато Бикойн се превърне в сигурно и дълбоко установено средство за съхранение на стойност, той ще стане благоприятно и доверено средство за размяна. Освен това, след като алтернативният разход за търговия с биткойни е на устойчиво ниво, подходящо, за да се използва като средство за обмен, повечето сделки няма да се случват в мрежата на Биткойн, а на мрежи от „второ ниво“ с много по-ниски разходи. Мрежите от тип второ ниво (second layer networks), като например „Светкавичната мрежа“ (Lightning network), осигуряват модерния еквивалент на запис на заповеди, използвани през 19-ти век за прехвърляне на собственост на златото. Банките използвали запис за заповед, защото прехвърлянето на кюлчета злато е далеч по-скъпо от прехвърлянето на документ, който доказва собственика и количеството злато. За разлика от записите на заповед Светкавичната мрежа ще позволява прехвърлянето на биткойни на ниска цена, като същевременно не изисква проверка от трети страни, както е при банките. Развитието на Светкавичната мрежа е важно технологично нововъведение в историята на Биткойн и неговата стойност ще бъде осъзната по време на развитието му в близките години.
Конкуренция
Поради същността на протокола на Биткойн, софтуер с отворен код, винаги е било възможно да се копира софтуера му и да се имитира неговата мрежа. През годините се създадоха много имитатори, от факсимилета като Лайткойн, до сложни алтернативи като Етериум, който обещава да предлага създаването на сложни договорни споразумения, използвайки разпределена изчислителна система. Общата критика към Биткойн е, че той не може да запази стойността си, защото е много лесно да бъдат създадени конкуренти, предлагащи по-добри и иновативни функции.
Заблудата за това твърдение идва от факта, че новосъздадените конкуренти нямат „мрежовия ефект“ на първата и доминираща технология в отрасъла. Мрежовият ефект се изразява в това, че продуктът или услугата придобиват допълнителна стойност, тъй като повечето хора ги използват, защото са доминиращи на пазара. Така може да се каже, че Биткойн е доминант в света на криптовалутите. защото притежава мрежови ефект.
Мрежовият ефект за Биткойн обхваща ликвидността на неговия пазар, броя на хората, които го притежават и ползват. В това число влиза и общността от хора, които го поддържат и подобряват. Големите инвеститори, включително и държавите, ще търсят най-ликвидния пазар, така че да могат да влизат и излизат бързо от него, без да повлияват на цената му. Програмистите ще се присъединят към доминиращото общество на програмисти, което е съставено от таланти от висок калибър, за да може да изградят и участват в солидно общество.
Разклоняването на пътя (форк)
Тенденция, която стана популярна през 2017г., беше не само да се имитира софтуера на Биткойн, но и да се копира цялата история на транзакциите му (позната като блокчейн). Чрез копирането на блокчейна на Биткойн до определен момент и последвало „отцепване“, процес известен като „форкинг“, конкурентите на Биткойн успяха да разрешат проблема с разпространението на техните токени до голям брой потребители.
Най-значимият форк (някъде се среща в буквален превод – вилица) се случи на 1 август 2017г., когато се създаде нова мрежа, известна като биткойн кеш (BCash). Собственикът на N биткойна преди 1 август 2017г., стана притежател на N брой биткойн и N брой бикеш токени. Малкото, но шумно общество на бикеш привърженици опита да експроприира „познаваемостта на бранда“, чрез името на новата мрежа и маркет кампания. Те целяха да излъжат и убедят новаците, че бикеш е „истинският“ Биткойн. Тези опити се провалиха стремглаво, като доказателство за това е пазарната капитализация на двете мрежи. Въпреки това, за новите инвеститори остава очевиден риск. Конкурентите винаги могат да направят опит да клонират Биткойн и неговия блокчейн. Ако успеят да надминат пазарната му капитализация, ще се превърнат в „действителен“ Биткойн.
Може да се извлече важно правилото от големите форкове направени върху мрежите на Биткойн и Етериум. По-голямата част от пазарната капитализация ще се установи в мрежата, която запази най-висококачествената и най-активната общност от разработчици. Въпреки че можем да разглеждаме Биткойн като нововъзникващи пари (ново разплащателно средство), той си остава компютърна мрежа, изградена върху софтуер, който трябва да се поддържа и подобрява. Закупуването на токени от мрежа, която има малка или неопитна общност от разработчици, може да бъде оприличена със закупуването на клонинг на Microsoft Windows, който не е бил подкрепен от най-добрите програмисти (разработчици) на Microsoft Windows. От форковете през 2017 става ясно, че най-добрите и опитни компютърни учени и криптографи се ангажират да развият оригиналния Биткойн, а не да помагат на легион от имитатори, създали своята валута благодарение на форк.
Реален риск
Въпреки, че общите критики към Биткойн в медията и икономическата сфера са неуместни и се основават на погрешно разбиране за парите, съществуват реални и значими рискове за инвестирането в Биткойн. Би било благоразумно за бъдещия инвеститор да разбере и прецени тези рискове, преди да мисли за инвестиция в Биткойн.
Протоколен риск (Риск от документа)
Биткойн протокола и криптографиите, върху които е изградена валутата, може да имат неоткрит до момента недостатък в дизайна. Развитието на квантовите компютри също може да навреди на мрежата, правейки я несигурна. Ако в протокола се открие пукнатина, или се създаде нов изчислителен метод даващ възможност за разбиване на криптографията, която стои в основата, вярата в Биткойн ще бъде силно компрометирана. Протоколният риск беше най-висок в ранните години на развитие, когато дори за най-опитните криптографи не беше ясно дали Сатоши Накамото наистина е намерил решение на „проблема на Византийския генерали“. Притесненията за сериозни „бъгове“ в протокола на Биткойн с годините изчезват, но имайки предвид неговата технологична същност, протоколният риск винаги ще бъде наличен.
Затваряне на борсите (Exchange Shutdowns)
Заради своята децентрализирана същност, Биткойн е показал изключителна степен на гъвкавост спрямо множество атаки от различни правителства, с цел регулация или цялостно спиране на системата. Въпреки това, борсите за търговия на биткойни за фиатни валути са силно централизирани и податливи на регулации и закриване. Без подобни борси и склонността на банковата система да прави бизнес с тях, процесът на монетизация на Биткойн щеше да бъде доста забавен, дори може би напълно спрян. Въпреки, че има алтернативни източници на ликвидност за Биткойн, като например OTC и децентрализирани пазари за купуване и продаване на Биткойн (като localbitcoins.com), критичният процес на установяване на цената се случва в най-ликвидните борси, а всички те са централизирани.
Смекчаването на риска от затваряне на борсите е юридически арбитраж. Бинанс (Binance), известна борса, започнала в Китай, се премести в Япония. Това се случи след като китайското правителство замрази операциите на борсата в Китай. Правителствата също така се притесняват от това да не задушат зараждащата се индустрия, която може да се окаже значима като интернета. При изпускане на тази възможност, дадени държави ще изостанат значително от други.
Единствено с координирано глобално затваряне на борсите за обмен на Биткойн, може напълно да се спре процесът на монетизацията му. Целта пред Биткойн е да се превърне толкова широко използвана технология, че пълното му затваряне да бъде толкова политически неосъществимо, колкото е пълното спиране на интернета. Все още опасността от подобно затваряне е реална, а това трябва да се осъзнае от инвестиращите в Биткойн. Както дискутирахме в предишната глава за навлизането на държавите, националните правителства най-сетне се събуждат и осъзнават заплахата, която не-суверенни (non-sovereign), устойчиви на цензура (censorship-resistant) дигитални валути представляват спрямо техните парични политики (monetary policies). Все още е под въпрос дали те ще действат спрямо тази заплаха, преди Биткойн да се превърне в толкова силно укрепен, че всякакви политически действия срещу него да се окажат несполучливи.
Заменяемост (Fungibility)
Отворената и прозрачна същност на Биткойн блокчейна дава възможност на държавите да маркират определени биткойни като “опетнени” (“tainted”), тъй като са били използвани в забранени дейности. Устойчивата цензура на Биткойн протокола позволява на тези биткойни да бъдат препращани. Могат обаче да се появят регулации, които да блокират използването на опетнени биткойни от борси или търговци. Така до голяма степен те биха се превърнали в безполезни. В такъв случай Биткойн би изгубил едно от критичните свойства на паричните средства: заменяемост (fungibility).
За да се подобри заменяемостта на Биткойн трябва да бъдат направени подобрения на ниво протокол, за да се повиши анонимността при транзакции. Въпреки, че вече има нови подобрения в тази сфера, например пионерите относно поверителността – Монеро и Зкеш, все още има значими технологични компромиси, които трябва да бъдат направени измежду ефикасността и сложността на Биткойн, за да се увеличи неговата анонимност. Все още се очаква да се разбере дали ще бъде възможно да се добавят съответни характеристики, които да дадат по-голяма поверителност на Биткойн, но в същото време да не се компрометира паричната му функция.
Заключение (Conclusion)
Биткойн е нов вид парично средство, което е в процес на трансформация от колекционерски етап на монетизация, в това да се превърне в парично средство за съхранение на стойност. Като парично средство, което не се контролира от никое правителство, може да се счита, че в определен етап в бъдещето Биткойн ще се превърне в глобална парична валута, също както златото през периода на класическия златен стандарт на 19-ти век. Всъщност, приемането на Биткойн като глобално парично средство е най-прецизният отговор на въпроса „Защо биткойн ще успее“. Това е споменато от Сатоши Накамото през 2010-а в размяна на имейли с Майк Хърн (Mike Hearn):
„Ако можеш да си го представиш да бъде използван за малка част от световната търговия, то тогава имайки само 21 милиона налични, всеки отделен биткойн ще струва много повече.“
Този случай беше обяснен още по-добре от брилянтния криптограф Хал Финни (Hal Finney), който е получателят на първите биткойни, изпратени от Накамото, малко след оповестяването за първия работещ софтуер на Биткойн:
Представи си, че Биткойн стане успешен и се превърне в доминиращата разплащателна система, която се използва по целия свят. В такъв случай общата стойност на валутата ще бъде равна на общата стойност на богатството в света. Изчисленията към днешна дата сочат, че това богатство се оценява между 100 до 300 трилиона долара. При наличие на 20 милиона монети, това би означавало, че всяка една ще струва средно към 10 милиона долара.
Дори Биткойн да не се превърне в основно парично средство в глобален мащаб, а се използва просто, за да се конкурира със златото като недържавно (non-sovereign) парично средство за съхранение на стойност, сегашната му стойност е изключително недооценена. Сравнявайки маркет (Mapping) капитализацията на изкопаното злато (някъде около 8 трилиона долара) спрямо максималният брой от 21 милиона монети на Биткойн, се изчислява цена от средно 380 000 долара на един Биткойн. Както беше описано по-рано, от всички характеристики, които правят едно парично средство подходящо за използване като съхранение за стойност, Биткойн превъзхожда златото по всички параграфи, освен историческите. С изминаване на времето и задържане на ефекта на Линди, установената история ще спре да бъде предимство за златото. Следователно, не би трябвало да се счита за неразумно да очакваме Биткойн да достигне и дори да задмине капитализацията на златото в следващото десетилетие. Подобна теза се счита за несъстоятелна, тъй като голяма част от капитализацията на златото идва от това, че централните банки го използват като средство за съхранение на стойност. За да успее Биткойн да надмине капитализацията на златото, задължително ще е необходимо участие от страна на някои държави. Все още не е ясно дали западните демократични държави ще решат да се включат в притежаването на Биткойн. По-вероятно е, за нещастие, държави с диктаторски режим на управление да са първите, които ще навлязат в пазара на Биткойн.
В случай, че никое от правителствата не се включи в притежанието на Биткойн, все още има добри шансове той да успее. Поради децентрализираната си структура и качествата му да се използва за съхранение на стойност, не само от инвеститори на дребно, но и от институционални такива, Биткойн е все още в началото на своята крива на развитие. Така нареченото „ранно мнозинство“ в момента навлиза на пазара, а „късното мнозинство“ и „закъснелите скептици“ няма да участват още дълги години. С широко участие на дребните и особено на институционалните инвеститори, цена в размер на 100 до 200 хиляди долара е напълно възможна.
Притежанието на Биткойн е един от малкото асиметрични залози, в които хората из целия свят могат да участват. Също като кол опция (call option), възможността за загуба на инвеститора е ограничена до 1x, докато потенциалният им ръст е все още 100х или повече. Биткойн е първият истински глобален балон, размера на който е ограничен само от желанието на населението на света да защити своите спестявания от капризите на икономически лошо управлявани правителства. Наистина, Биткойн се извиси като феникс от пепелта от глобалната финансова катастрофа през 2008 – катастрофа, зародила се от политиката на централни банки като Федералния резерв.
Отвъд финансовата страна на нещата за Биткойн, възходът му като неправителствено средство за съхранение на стойност ще има значими геополитически последици. Една глобална имунизирана против инфлация резервна валута, би накарала правителствата да променят техните основни механизми на финансиране, от инфлация към директно данъчно облагане, което е далеч по-неприятно за тях. Правителствата откровено ще се смалят, ако данъчното облагане стане основен източник на финансиране, а не инфлацията. В допълнение, глобалната търговия ще отговаря на желанието на Шарл де Гол – никоя държавата да не е привилегирована пред друга.
Ние смятаме, че е необходимо международната търговия да бъде такава, каквато беше преди големите нещастия на света. Да се уповава на една неоспорима парична база (monetary base) и да не носи белега на определена държава.
Паричната база след 50 години ще бъде Биткойн!
