Защо Биткойн ще успее Най-ново

Защо Биткойн ще успее – част 3

Прочетете Част 1 и Част 2, за да се запознаете с предисторията на тази глава от поредицата „Защо Биткойн ще успее“ :)


Съществува мания в модерната парична политика относно използването на парите като обменно средство. През 20-ти век държавите са извършват монопол върху печатането на пари и водят политика на продължително подкопаване на функцията на парите като средство за съхранение на стойност, създавайки грешното разбиране, че парите трябва да се използват главно като обменно средство. Мнозина критикуват Биткойн и го определят като неподходящ да замени парите, защото цената на Биткойн е прекалено променлива, за да бъде използван като обменно средство. Това обаче поставя колесницата пред коня. Парите винаги са еволюирали поетапно, като ролята на парите като средство за съхранение на стойност предхожда тази да се използват като средство за обмен. Един от бащите на маргиналистичната икономика, Стенли Джевонс, обяснява следното:

Исторически погледнато… изглежда, че златото е служело първо като ценна стока за декорация; второ, за съхранение на богатство; трето, като средство за обмен; и последно, като средство за измерване на стойност.

Използвайки модерна терминология, парите винаги еволюират в следните четири етапа:

1. Колекционерска (Collectible). В началото парите ще бъдат търсени единствено заради специфичните им функции, обикновено превръщайки се в прищявка на техния собственик. Перлите, мънистата и златото, всички са имали колекционерска функция преди да поемат функциите, с които са по-известни днес.

2. Съхранение на стойност (Store of value). Веднъж започнати да се търсят от достатъчно хора заради специфичните им функции, парите ще започнат да се използват за запазване и съхранение на стойност във времето. След като една стока широко се разпространи като устойчива и подходяща за съхранение на стойност, нейната покупателна способност ще се повиши с повишаването на търсенето заради тази нейна функция. Евентуално, когато съответната парична единица достигне момент, в който голяма част от нея бива пазена и съхранявана, нейната покупателна способност ще намалее, което съответно ще намали притока на нови хора, които желаят да я притежават като средство за съхранение на стойност.

3. Средство за обмен (Medium of exchange). Когато е напълно доказано, че едно парично средство може да се използва за съхранение на стойност, неговата покупателна способност ще се стабилизира. След стабилизирането на покупвателната способност, алтернативният му разход при търговия ще намалее до подходящо ниво, за да се използва като средство за обмен. В началото на Биткойн много хора не оценяваха достатъчно високия алтернативен разход при използване на биткойни като средство за обмен, вместо като възникващо средство за съхранение на стойност. Доказателство за това объркване е известната история на човека, който е обменил 10,000 биткойна (възлизащи на 94 милиона долара в момента на писане на статията) за две пици.

4. Разчетна единица (Unit of account). Когато съответното парично средство е широко използвано като средство за обмяна, стоките ще бъдат оценявани в спрямо него, което значи, че обменното съотношение срещу парите ще бъде налично за повечето стоки. В днешно време се счита, погрешно, че много стоки имат цени в биткойни. Например, въпреки че е възможно да се закупи чаша кафе използвайки биткойни, цената в ценоразписа не е реалната стойност на кафето в биткойни; това всъщност е цената, която продавачът желае в долари за кафето, преобразувана в биткойни, използвайки настоящия обменен курс за USD/BTC. Цената желана в биткойни ще се увеличи обратнопропорицонално на спада на биткойна спрямо долара. Единствено при склонност от продавачът да приема Биткойн като средство за плащане без да се влияе от това на колко се оценява той спрямо другите фиатни валути, ние ще може да го разглеждаме като разчетна единица.

Паричните средства, които все още не са разчетни единици могат да се считат за “частични парични средства” (partly monetized). В днешно време златото има такава роля, бъдейки използвано за съхранение на стойност, но в същото време не се използва нито като обменно средство, нито като разчетна единица, поради правителствена интервенция. Също така е възможно една стока да бъде използвана като обменно средство, докато друга стока изпълнява другите функции на парите. Това е често срещано в дестабилизирани държави, като Аржентина или Зимбабве. Натаниел Попър пише следното в книгата си “Digital Gold”:

                             В Америка, определено може да се каже, че доларът изпълнява три функции на парите: доларът се използва като обменно средство, единица за измерване на цената на стоките, и е актив, който се използва за съхранение на стойност. За разлика обаче в Аржентина, докато тяхното песо (peso) било използвано като обменно средство – за ежедневни покупки – никой не го използвал за съхранение на стойност. Да спестяваш пари в песо се е считало за еквивалент на това да изхвърлиш парите си. Поради тази причина хората обменяли песото в долари, когато искали да спестяват, което съхранявало стойността на спестяванията им далеч по-добре от песото. Тъй като песото е било с толкова променлив курс, хората обикновено запомняли цените в долари, което с времето се е превърнало в по-надеждна разчетна единица.

Биткойн в момента се намира в транзитен период от първия етап на монетизацията (monetization) към втория. Вероятно ще отнеме още няколко години преди Биткойн напълно да се превърне от зараждащо се средство за съхранение на стойност до това да има реална обменна функция, като все още пътят за достигане до това е осеян с рискове и несигурност. Важно е да се отбележи, че този преход при златото е отнел много векове. Никой човек не е бил свидетел на пълния процес на монетизиране на златото (това което се случва с Биткойн сега), следователно в момента съществува изключително малък, но ценен опит, относно пътя, по който този процес ще продължи.

Зависимост от пътя (Path dependence)

По време на подобен процес на монетизация, покупателната способност на едно парично средство се увеличава драстично. Има много мнения, че увеличаването на покупателната способност на Биткойн създава така наречения “балон”. Докато този термин се използва пренебрежително, предполагайки, че Биткойн е надценен, той всъщност е неумишлено подходящ. Една сходна характеристика на всички парични средства е, че покупателната им способност е по-голяма отколкото тяхната стойност (use-value). Всъщност историята показва, че много различни предишни парични средства са нямали никаква стойност. Разликата между покупателната способност на парично средство и неговата обменна стойност, която то може да изпълнява спрямо присъщата си полезност, може да се нарече “добавена стойност” (“monetary premium”). Докато едно парично средство преминава през процеса на монетизация (изброени горе), то неговата добавена стойност ще се увеличава. Все пак, добавената стойност не се движи в права и предвидима линия. Например, парично средство Х, което е в подобен процес може да бъде надминато от друго парично средство Y, което е по-подходящо за използване като пари, което ще намали или изцяло унищожи добавената стойност на Х. Добавената стойност на среброто изчезна почти напълно в края на 19-ти век, когато правителствата по света го изоставиха като парично средство за сметка на златото.

добавена стойност Биткойн

Дори при липсата на екзогенни фактори, примерно, като намесата на правителствата или конкуренцията на други парични стоки, добавената стойност на нова парична единица няма да следва предсказуем път. В изследванията си икономистът Лари Уайт пише:

проблемът с историята за “балона” е това, че е ценовият път е същият като всеки друг ценови път (price path) и заради това не ни дава никакво обяснение за специфичен път на цените…

Процeсът на монетизация е част от теория на игрите; всеки участник на пазара се опитва да предвиди сумарното търсене на другите участници и по този начин бъдещата добавена стойност. Тъй като добавената стойност не е закотвена за някоя вродена полезност, участниците на пазара често се оповават на минали цени, целейки да разберат дали определено парично средство е евтино или скъпо и дали да го купят или продадат. Връзката между сегашното търсене и предишни цени е позната като “зависимост от пътя” (“path dependence”) и може би е най-голямата причина за неясното разбиране на движението на цените на паричните средства.

Когато покупателната способност на паричните средства се увеличава с увеличаването на приемането им, разбиранията на пазара относно кое се счита за “евтино” и “скъпо”, също се променят. Подобно, когато цената на паричното средство се срине, очакванията преминават към общото вярване, че предишните цени са били “неразумни” или прекалено завишени. Зависимостта от пътя (the path dependence) на парите е ясно обяснена от добре познатият фонд мениджър на Уол Стрийт, Джош Браун:

Аз купих (биткойни) на $2300 и веднага удвойх вложените средства. След това започнах да си казвам “не мога да купя повече от тях” докато цената се покачваше, въпреки че това мнение е базирано на нищо друго освен на цената, на която първоначално ги купих. След това, виждайки, че цената пада след Китайския срив на пазарите миналата седмица, започнах да си казвам “Ох супер, надявам се да се срине още повече, за да мога да купя още.”

Истината е, че понятията “евтино” и “скъпо” са всъщност незначителни при дискутиране на парични средства. Цената на паричните средства не е отражение на техния паричен поток (cash flow) или на това колко полезни са, а по-скоро цената е мерило за това колко широко приети са различните функции на парите за съответното парично средство.

Допълнително усложняване при зависимостта от пътя на парите е фактът, че участниците на пазара не действат единствено като безпристрастни наблюдатели, които се опитват да купят или продадат в очакване на бъдещите промени на добавената стойност, а изпълняват ролята на активни проповедници. След като не съществува обективно правилна добавена стойност, проповядването на изключителни качества на паричните средства е по-ефективно от това на обикновените средства/стоки (regular goods), на които стойността е крайно привързана към потока на пари (cash flow) или търсенето заради ползите на даден предмет. Религиозната разпаленост на участниците на пазара на Биткойн може да бъде наблюдавана в различни онлайн форуми, където притежателите на Биткойн активно рекламират ползите от него и богатството, което може да се спечели инвестирайки в него. Анализирайки пазара на Биткойн, Лейгхт Дроджен (Leigh Drogen) коментира:

Разпознаваш това като религия – история, която ние всички си разказваме и за която се съгласяваме. Религията е тази крива на приемане (adoption curve), за която ние всички би трябвало да мислим. Почти е перфектна – веднага щом някой се присъедини, започва да казва на всички и да го проповядва. След това техните приятели се присъединяват и започват да го проповядват.

Докато сравнението на Биткойн с религия може да му придаде аура от неразумна вяра, то е изцяло рационално за индивидуалния собственик да проповядва по-добро парично средство и обществото като цяло да го стандартизира. Парите са в основната на всички сделки и спестявани, така че приобщаването на по-висша форма на парите ще даносе изключително мултипликативни ползи за създаването на богатство за всички членове на обществото.

Формата на монетизирането (The shape of monetization)

Докато не съществуват априорни правила относно пътя, по който определено парично средство ще поеме, когато се монетизира, се забелязва изключително интересен модел от сравнително кратката история на монетизацията на Биткойн. Изглежда цената на Биткойн следва фрактален образец от нарастваща величина, където всяко повторение от фрактала следва класическата форма на кривата на технологичния пробив (Gartner Hype Cycle)

В статията си за Спекулативното Приемане на Биткойн/Ценова Теория  Майкъл Кейси спекулира, че разширеният цикъл на технологичния пробив (Gartner hype cycle) представлява фази на стандарта S-Curve на приемане, които са били последвани от много трансформативни технологии по пътя им на интеграция в обществото.

Всеки цикъл на технологичния пробив (цикъл на Гартнър) започва с взрив от ентусиазъм за новата технология и цената се покачва от участниците на пазара, които са “достъпни” в това повторение. Първите купувачи в цикъла на Гартнър обикновено са силно убедени в трансформативния характер (възможностите) на технологията, в която инвестират. С времето ентусиазмът на пазара достига най-високата си точка и притокът на нови участници, които е възможно да бъдат достигнати в този цикъл, се изчерпва, като по този начин купуването започва да бъде доминирано от спекулатори, които са по-заинтересовани от бърза печалба, отколкото от реалната полза от технологията.

След достигането на връхната точка на цикъла на Гарднър, цените рязко падат и спекулативния плам се превръща в отчаяние, публична подигравка и усещането, че технологията изобщо не е имала потенциал да направи съществени промени. След известно време цената се забива на дъното и създава плато (plateau), към което се присъединява нова кохорта от инвеститори включвайки се към първоначалните, които са успели да издържат на болката от срива и са оценили значимостта на технологията.

Плато равнището (plateau) се задържа за продължителен период от време и създава, така нареченото от Кейси, “стабилно, скучно ниско равнище” (“stable, boring low”). През този период, публичният интерес към технологията ще спада, но тя продължително ще се развива, както и броят на силно вярващите бавно ще се увеличава. Ново базово равнище бива поставено за следващото повторение на цикъла след като страничните наблюдатели осъзнаят, че технологията няма да изчезне и че инвестирането в нея всъщност не е толкова рисково, колкото е изглеждало по време на фазата на срив на цената. Следващото повторение на цикъла ще доведе по-голям брой участници приемащи технологията и ще бъде със значително по-големи размери.

Много малко хора от тези, които участват в повторния цикъл на Гарднър, ще успеят акуратно да предвидят точно колко високо ще стигнат цените в съответния цикъл. Цените по принцип достигат нива, които са считани за абсурдни от инвеститорите в първите етапи на цикъла. Медиите обикновено преписват приключването на цикъла на някое голямо събитие. Докато даден фактор (примерно срив на някоя борса) може да е причина за ускоряване на събитието, това не е фундаментална причина за края на цикъла. Цикълът на Гарднър приключва поради това, че се изчерпва броят на участниците, които е възможно да бъдат достигнати.

Счита се, че златото е последвало класически пример на цикъл на Гарднър от 70те години на 20-ти век до началото на 21-ви век. Някои хора биха спекулирали, че цикълът на Гарднър е наследствена социална динамика на процеса на монетизация.

Кохортите на Гарднър (Gartner Cohorts)

От началото на борсовото си търгуване Биткойн е преминал през 4 големи цикли на Гарднър. С голяма прецизност можем да анализираме предишните диапазони на цените на съответен хайп цикъл на Гарднър в търговията с Биткойн. Също така сме способни да категоризираме кохортите от инвеститори, които са асоциирани с всеки следващ цикъл.

$0-$1 (2009 – Март 2011): Първият хайп цикъл на пазара на Биткойн е бил доминиран от криптографи, компютърни специалисти и киберпънкове, които реално са били подготвени да осъзнаят значимостта на единственото по рода си откритие на Сатоши Накамото (Satoshi Nakamoto) и които са били първите разбиращи, че протоколът на Биткойн не притежава никакви технически недостатъци.

$1-$30 (2009 – Юли 2011): Вторият цикъл е привлякъл както първоначалните потребители на новата технология, така и стабилен поток от идеологически мотивирани инвеститори, които са били смаяни от потенциала на независимите от правителствата пари. Либертарианците (Libertarians), като например Роджър Вер, са били завладяни от Биткойн заради възможните действия срещу установената система, в случай че зараждащата се технология бъде широко приета. Уенси Касарес, брилянтен и многогодишен предприемач с много връзки, също е бил част от втория хайп цикъл на Биткойн и се смята, че е промотирал Биткойн на някои от най-известните технолози и инвеститори в Силиконовата Долина.

$250-$1100 (Април 2013 – Декември 2013): През третия цикъл се забелязва навлизането на инвеститорите на дребно и на институционалните инвеститори, които са били готови да рискуват с изключително сложната и рискова ликвидност за закупуване на Биткойн. Основният източник на ликвидност на пазара за този период е бил базираната в Япония обменна борса MtGox, която е била управлявана от изключително некомпетентния и криминален Марк Карпелес (Mark Karpeles), който по-късно лежа в затвор заради сриването на борсата.

Струва си да се отбележи, че покачването на цената на Биткойн през гореспоменатия цикъл е било силно свързано с увеличаването на ликвидността и с улеснения път за закупуване на биткойни от страна на инвеститорите. По време на първия хайп цикъл са липсвали борсите и придобиването на биткойни е било възможно само чрез копаене или чрез директно закупуване от някой, който копае биткойни. По време на втория хайп цикъл се появили недоразвити борси (rudimentary exchanges), но получаването и запазването на биткойни от такъв вид обмен все още било прекалено сложно за всички други, освен за изключително кадърните технически инвеститори. Дори по време на третия цикъл е имало значителни трудности за инвеститорите при превеждането на пари към MtGox с цел придобиване на биткойни. Банките не били склонни да се занимават с подобен обмен, а трети страни, опитващи се да се справят с подобен вид трансфери, често били некомпетентни, криминални, или и двете. В допълнение, много от тези, които реално успели да преведат пари на MtGox, впоследствие ги загубили, когато обменната борса беше хакната и по-късно затворена.

Чак след разпада на борсата MtGox и две годишното затишие в цената на Биткойн, стабилните източници на ликвидност бяха развити; примери са регулираната борса GDAX, Kraken и OTC (over the counter) брокери като Cumberland mining. Преди четвъртия цикъл да настъпи през 2016 вече беше сравнително лесно за инвеститорите на дребно да купуват и безопасно съхраняват биткойни.

$1100-$19600 (2014 – ?): В момента на писане на тази статия, пазарът на Биткойн е в своя четвърти голям цикъл. Участниците в този хайп цикъл са, както Майкъл Кейси (Michael Casey) ги описва, “ранното мнозинство” от инвеститори на дребно и институционални инвеститори.

С задълбочаването и узряването на източниците на ликвидност, големимте институционални инвеститори вече имат възможност да участват през регулирани фючърс пазари. Наличността на регулирани пазари отваря пътя за създаването на Биткойн ETF, което ще въведе “късното мнозинство” (“late majority”) и “бавно прогресивните” (“laggards”) в хайп циклите, които предстоят.

Въпреки че не е възможно да се предвиди точната степен (magnitude) на сегашния хайп цикъл, би било разумно да се предположи, че цикълът ще достигне зенита си в диапазона между $20,000 и $50,000. При по-висока цена Биткойн ще представлява значителна част от пазарна капитализация (market capitalization) на златото (златото и Биткойн ще имат еквивалентна пазарна капитализация при цена на Биткойн от приблизително $380,000 спрямо този момент). Голяма част от пазарната капитализация на златото идва от търсенето на централните банки, а е малко вероятно те или държавите да участват в този цикъл.

Навлизането на държавите  (The entrance of Nation States)

Последният хайп цикъл на Гарднър на Биткойн ще започне, когато държавите започнат да събират Биткойн като част от техният паричен резерв в чужда валута. Сегашната пазарна капитализация на Биткойн е прекалено малка, за да бъде считана за надеждно допълнение на резервите на повечето държави. Въпреки това, с увеличаването на интереса на частния сектор и достигайки до 1 трилион долара капитализация, това ще бъде достатъчно за повечето държави да навлязат на пазара. Първата държавата, която започне да добавя биткойни към резерва си, вероятно ще задейства верижна реакция. Държавите, които първи добавят биткойни в резерва си ще пожънат най-големи приходи в случай, че Биткойн се превърне в универсалната глобална резервна валута. За жалост, най-вероятно държави, които са дали най-силни изпълнителни правомощия на своите лидери – държави с диктаторски режим като Северна Корея – ще бъдат тези, които ще придобият биткойни най-бързо. Нежеланието на такива държави да развият своята финансова политика и наследствено слабите изпълнителни власти на Западните демократични държави ще забавят подобен процес на придобиване на биткойни под формата на резерв.

Доста иронично е това, че в момента САЩ е една от държавите, които са с най-благоприятна регулаторна позиция спрямо Биткойн, докато Китай и Русия са най-враждебно настроени. Има риск САЩ да навлезе в най-големия си геополитически срив, ако Биткойн измести американския долар от позицията му на най-глобално използваната резервна валута. През 60-те години на 20-ти век, Шарл де Гол (Charle de Gaulle) критикува “прекомерната привилегия” (“exorbitant privilege”), на която САЩ се радва заради международния парично ред, който бил създаден с договора на Bretton Woods от 1944. Руското и Китайското правителство все още не си отварят очите спрямо геостратегическите ползи на Биткойн като резервна валута и са прекалено разсеяни от ефекта, който подобно нещо би имало на вътрешните им пазари. Както през 60-те Шарл де Гол заплаши да възстанови класическия златен стандарт, така и Руснаците и Китайците с времето ще осъзнаят колко огромни ползи биха имали от това резерва им да бъде в недържавна валута, служеща за съхранение на стойност. Поради най-високата концентрация на копаене на биткойни в Китай, китайците вече имат значителна преднина, ако решат да добавят биткойни в резерва си.

САЩ се гордеят с това, че са нация на иноватори, като считат Силиконовата Долина за бижуто на тяхната икономика. Досега, Силиконовата Долина до голяма степен доминира в разговорите с регулаторите, считайки че те трябва да вземат решение по отношение на Биткойн. Само че, банковата индустрия и Американския Федерален Резерв най-сетне започват да усещат заплахата, която Биткойн може да бъде за паричната политика на САЩ, в случай че се превърне в глобална резервна валута. Вестникът ‘The Wall Street Journal’, който се счита за устата на Федералния Резерв, публикува следния коментар спрямо заплахата, която Биткойн представлява за паричната политика на САЩ:

Има друга заплаха, може би дори сериозна от гледна точка на централната банка и регулаторите: Биткойн може да не се срине. Ако сегашния спекулативен плам в криптовалутите е просто началото на това те да бъдат широко използвана алтернатива на долара, то това би заплашило монопола, който банките имат над парите.

В предстоящите години ще има голям сблъсък между предприемачите и иноваторите в Силиконовата Долина, които ще се опитат да държат Биткойн извън контрола на държавите, на банковата индустрия и централните банки, който от своя страна ще направят всичко по силите си, за да регулират Биткойн с цел да предотвратят разрушаването на индустрията им и техните правомощия за печатане на пари.

Процесът на превръщане в средство за обмяна (The transition to a medium of exchange)

Едно парично средство не може да се превърне в широко прието средство за обмяна (стандартната икономическа дефиниция за “пари”) преди да бъде широко оценено, поради тавтологичната причина, че парично средство, което не е оценено, не може да бъде прието като средство за обмяна. По време на подобен процес на широко признаване на ценностна на паричното средство и следователно превръщането му в парично средство за съхранение на стойност, то ще извиси нивата си на покупателната способност, създавайки алтернативна цена, която ще ни откаже от изплзването й . Единствено когато тази цена намалее до подходящо ниски нива, ще започне процесът за общо приемането му като средство за обмяна.

По-точно казано, едно парично средство ще бъде подходящо като средство за обмяна, само и единствено когато сумата от алтернативната цена и транзакционните разходи за използването му при сделки, паднат под съответните разходи от извършване на евентуална търговия без него.

В едно общество основано на бартерни сделки (barter-based society), процесът на преминаване от функцията на паричното средство като съхранение на стойност, към средство за обмяна, може да съществува дори когато паричното средство увеличава своята покупателната способност, защото транзакционните разходи на бартерните сделки са изключително високи. В една развита икономика, където транзакционните разходи са ниски, е възможно за зараждащо и рязко развиващо се парично средство за съхранение на стойност, като Биткойн, да бъде използвано като средство за обмяна, въпреки че това по-скоро би било възможно в доста малки граници. За пример може да се даде незаконния пазар на наркотиците, където продавачите са склонни да жертват възможността да задържат биткойни с цел намаляване на евентуалния риска от закупуването на наркотиците използвайки друга валута (fiat currency).

Всъщност съществуват големи институционални бариери към зараждащо се парично средство с функция за съхранение на стойност, което предстои да се превърне в широко прието средство за обмяна в едно развито общество. Държавите използват данъците като причина да запазят суверенните си парични средства от това да бъдат заменени от конкуриращи се. Не само че едно суверенно парично средство се наслаждава на непрестанната полза от постоянно търсене, тъй като данъците могат да бъдат платени единствено чрез него, но и съревноваващите се парични средства биват облагани с такси и данъци всеки път, когато биват обменяни при по-висока стойност. Последният вид данъчно облагане създава значителни сътресения при използването на ценност като средство за обмен.

Ограничаването на пазарните парични стоки обаче не е непреодолима пречка за тяхното приемане като общоприето средство за размяна. Ако се изгуби вярата в суверенните пари, тяхната стойност може да пропадне в процес, който е по-известен като хиперинфлация. При хиперинфлация на суверенно парично средство, неговата стойност първо се срива срещу най-ликвидните стоки в обществото, като например златото или чуждо парично средство като долара, разбира се в случай че такива са налични. Когато никакви ликвидни парични средства не са налични или когато тяхното предлагане е ограничено, съответното парично средство изпада в хиперинфлация спрямо реални стоки, като например движимото имущество и ежедневните стоки. Архетипният образ на хиперинфлацията е магазин за хранителни стоки, който е изцяло опразнен, тъй като хората опитват да избегнат хиперинфлация като се запасяват със стоки за потребление.

След това, когато вярата е напълно изгубена по време на хиперинфлация, суверенното парично средство вече няма да бъде приемано от никой и обществото или ще започне бартерни сделки, или паричното средство ще бъде напълно заменено като средство за обмяна. Като пример за подобен процес може да се даде заместването на националния долар на Зимбабве – с Американския. Заместването на суверенно парично средство с чуждо става доста трудно, поради малката наличност на това чуждо парично средство и неналичието на чужди банкови институции, които да предоставят ликвидност.

Способността лесно да транспортираш биткойни през граници и липсата на нужда от банкова система, правят Биткойн идеално парично средство, което да бъде притежавано и използвано от страни засегнати от хиперинфлацията. В идните години, познатите ни валути   ще продължават своя път към евентуалната безполезност, докато Биткойн продължително ще се превръща в популярно парично средство, което глобално да се използва със спестовна цел. Когато държавните пари биват изоставени и заменени от Биткойн, той ще е преминал процесът по трансформиране от парично средство с функция за съхранение на стойност, към това да бъде широко приет като средство за обмяна. Даниел Кравиц (Daniel Krawisz) нарече този процес  “хипербитконизация”, опитвайки се да го обясни…


Към четвърта част!

Related posts

Ledger Nano S – сигурният крипто портфейл

Martin Tinchev

Защо Биткойн ще успее – част 1

Martin Tinchev

Samsung интегрира Крипто портфейл в своя флагман – Galaxy S10

Martin Tinchev
UA-137508696-1