Ако все още не сте прочели първата част на „Защо биткойн ще успее“, започнете от тук :)
Качествата на добрия предмет за съхранение на стойност
Когато предметите служещи за съхранение на стойност се конкурират помежду си, техните специфични качества са това, което ги откроява един от друг и позволява на някои от тях да надделеят, водейки до тяхното увеличено търсене във времето. Докато в миналото много и различни предмети били използвани за съхранение на стойност или „прото-пари“, в един момент хората започнали да търсят определени качества в тези предмети, което позволило на част от тях да надделеят над останалите. Идеалният предмет за съхранение на стойност ще притежава следните качества:
- Дълготрайност: Предметът не трябва да бъде нетраен или лесно унищожим. Пример за стока, която не отговаря на това качество е пшеницата.
- Преносимост: Предметът трябва да може да се транспортира и съхранява лесно, което ще го защити от загуба или кражба, но и ще улесни търговията на далечни разстояния. Така кравата е по-лош избор за „пари“ от златна гривна.
- Заменяемост: Мостра от предмета трябва да бъде взаимозаменяема с друга, с еднакво количество. Без взаимозаменяемост съвпадението на желанията остава нерешен проблем. Така златото е по-добро от диамантите, които са с неравна форма и различно качество.
- Проверимост: Предметът трябва да бъде лесен за идентифициране и за доказване, че е истински. Простата проверка повишава доверието на получателя при сделка и увеличава вероятността сделката да бъде завършена.
- Делимост: Предметът трябва да може лесно да се дели на части. При ранните общества с по-редки сделки това качество не е било толкова важно, но с процъфтяването на търговията, деленето на по-малки количествата и прецизността станали изключително важни.
- Оскъдност: Според Ник Шабо доброто парично средство трябва да има „непредвидима скъпоценност“. С други думи средството не трябва да се намира в изобилие, да се добива или произвежда лесно. Оскъдността е може би най-важното качество на предмет използван за съхранение на стойност поради вроденото желание на хората да събират това, което се среща рядко. Това е оригиналната стойност при предметите използвани за съхранение на стойност.
- Установена история: Колкото по-дълго предметът се възприема като ценен от обществото, толкова повече започва да се използва за съхранение на стойност. Установен предмет за съхранение на стойност е трудно заменим от новосъздаден такъв, освен ако не се използва по принуда чрез допълнителна сила или новосъздадения предмет е надарен със значителни качества от изброените до сега и има неоспоримо предимство спрямо другите предмети.
- Съпротива при цензура: Това е ново качество, което става все по-важно в нашето модерно дигитално общество с широко разпространено наблюдение. Това качество представлява трудността за външен участник, например корпорация или държава, да спре притежателя на предмета да го използва или съхранява. Стоките които имат съпротива при цензурата са идеални за хора живеещи под диктаторски режими с принудителен контрол на капитала или забрана за различни форми на мирна търговия.
Таблицата по-долу оценява биткойнът, златото и фиатните пари (долари, евро) спрямо изброените по-горе качества, последвано от обяснение за всяка оценка:
Дълготрайност:
Златото е безспорният цар на трайността. По-голямата част от златото, което някога е било добито или изсечено (сечене на пари, монети), включително и златото от Фараоните, съществува до днес и вероятно ще бъде на разположение и след хиляда години. Златните монети, които са използвани като пари в древността, днес също запазват значителна стойност. Фиатните пари и биткойните са дигитални записи, които могат да приемат и физическа форма (като хартиени банкноти). Поради това не трябва да се разглежда тяхната физическа форма, когато се говори за трайността им (тъй като една раздробена доларова банкнота може да бъде заменена с нова), а трайността на институцията, която ги издава. В случая на фиатните пари много правителства са идвали и са си отивали през вековете, а техните валути са изчезвали заедно с тях. Папиер марките, Рентен марките и Райхс марките на Ваймарската република вече нямат стойност, защото институциите които са ги емитирали, не съществуват. Ако съдим по историята, би било безумно фиатните пари да се считат за трайни в дългосрочен план – американският долар и британският паунд са относителни аномалии в това отношение. Биткойните, които не се емитират от институция, могат да се считат за трайни, докато подсигуряващата ги мрежа продължава да функционира. Като се има предвид началния стадий в развитието на Биткойн, е твърде рано да се правят заключения относно трайността му. Въпреки това има окуражаващи признаци: имайки предвид всеизвестните случаи на опити за държавна регулация и множеството опити за хакерски атаки, Биткойн мрежата продължава да функционира, показвайки забележителна степен на „антикрехкост“.
Преносимост:
Биткойните са най-преносимите средства за съхранение на стойност използвани от човека. Частните ключове (private keys), даващи достъп до стотици милиони долари, могат да се съхраняват на малка USB флашка и лесно да се пренасят навсякъде. Нещо повече, също толкова големи суми могат да бъдат препращани между хора от противоположните краища на земята почти мигновено. Фиатните пари са също високо преносими, защото са основно цифрови баланси. Въпреки това, заради правителствените разпоредби и капиталовия контрол, големите трансфери обикновено отнемат дни или изобщо не са възможни. Кешът може да бъде използван, за да се избегне капиталов контрол, но тогава съхранението става по-трудно, а разходите за транспорт – значително по-големи. Златото, което има само физическа форма и е изключително плътно и тежко, е най-трудно преносимо. Не е чудно, че по-голямата част от кюлчетата в света никога не са напускали сейфовете, в който се съхраняват. При прехвърляне на кюлчета между продавач и купувач, обикновено те сменят своя притежател само на хартия, без да бъдат физически премествани. Препращането на физическо злато на големи разстояния е скъпо, рисковано и отнема много време.
Заменяемост:
Златото е еталон за заменяемост. Когато се разтопи, унцията злато по своята същност е неразличима от всяка друга златна унция. Именно затова златото се търгува с една и съща стойност по цял свят. От друга страна, фиатните пари са заменими до толкова, до колкото им позволи създаващата ги институция. Докато фиатните банкноти биват третирани по един и същ начин от търговците, има случаи на банкноти с големи деноминации, които биват третирани по различен начин спрямо малките. Индийското правителство например, извади от обръщение техните банкноти от 500 и 1000 рупии, с цел разрушаване на сивия сектор. Демонетаризацията доведе до търговия на банкнотите от 500 и 1000 рупли с дисконт спрямо справедливата им цена, правейки ги реално незаменяеми, спрямо по-малките банкноти. Биткойните са заменяеми на мрежово ниво: при обмяна на биткойни всяко сатоши се третира по еднакъв начин. Заради проследимостта на биткойните в блокчейна обаче, специфичен биткойн може да стане „опетнен“, заради използването му в незаконна сделка и търговци или борси могат да откажат да приемат тези биткойни. Без да бъдат направени промени по поверителността и анонимността в мрежовия протокол на Биткойн, той няма да може да се конкурира със златото по този показател.
Проверимост:
За повечето намерения и цели, златото и фиатните пари са лесно проверими за автентичност. Въпреки добавянето на фигури и водни знаци върху банкнотите, с цел предотвратяване на фалшифициране, държавите и техните граждани все още са изправени пред опасността да бъдат измамени, чрез фалшиви банкноти. Златото също няма имунитет срещу това. Усъвършенстваните престъпници използват позлатен волфрам, за да заблудят купувачите и да ги накарат да платят за фалшиво злато. Биткойните от друга страна могат да бъдат проверени с математическа сигурност. Използвайки криптографски подписи, собствениците на биткойни могат публично да докажат притежанието на своите биткойни.
Делимост:
Биткойните могат да бъдат разделени на стотици милиони сатошита и да се прехвърлят в невероятно малки количества (таксите на мрежата обаче могат да направят прехвърлянето на такива малки количества нерентабилно). Фиатните пари са обикновеномогат да се разделят до „пари за ресто“, с малка покупателна способност, което ги прави достатъчно делими, за да могат да бъдат използвани. Златото, макар и физически делимо, става трудно за използване, когато е раздробено на малки количества, с цел използване в ежедневната търговия.
Оскъдност:
Качеството, което ясно разграничава биткойн от фиатните пари и златото е предопределената оскъдност. Максималният брой биткойни умишлено не може да надвиши 21 милиона. Това дава на притежателя на биткойни установен процент от тоталното предлагане. Например, притежателите на 10 биткойна ще знаят, че най-много 2.1 милиона хора на земята (по-малко от 0.03% от световното население) могат някога да притежават толкова биткойни, колкото тях. Златото, въпреки оскъдността си в исторически план, не е защитено от увеличаване на предлагането. При откриване на нов метод за добиване на злато, който да бъде икономически рентабилен, предлагането му в световен мащаб може драстично да нарасне (примерите включват добиване от морското дъно и добив от астероиди). От друга страна фиатните пари, като сравнително ново откритие, са доказали податливост към постоянно увеличение на своето предлагане. Държавите постоянно показват склонност за „надуване“ на паричното предлагане с цел решаването на краткосрочни политически проблеми. Тенденциите за нарастваща инфлация по света пораждат опасения у хората, че техните пари вероятно ще се обезценят във времето.
Установена история:
Никоя парична единица няма толкова дълга история, колкото златото. То бива ценено от зараждането на човешката цивилизация до днес. Златните монети, отсечени през античността запазват значителна стойност и в настоящето. Същото не може да се каже за фиатните пари, които са част от новата история. От самото им зараждане, те имат почти универсална тенденция – към евентуална обезцененост. Използването на инфлацията като начин за невидимо облагане с данък на гражданите е било изкушение, на което много малко държави в историята са успели да устоят. Ако 20-ти век, през който фиата е доминант в глобалния паричен ред, може да установи някаква икономическа истина, тя е, че не може да се има доверие на този вид пари да запазят стойността си в дългосрочен или дори средносрочен план. Биткойн от друга страна, въпреки краткото си съществуване, е издържал достатъчно изпитания на пазара, за да докаже, че вероятност скоро да изчезне като ценен актив е твърде малка. Освен това, ефектът нa Линди предполага, че колкото по-дълго Bitcoin съществува, толкова по-уверено ще е обществото, че съществуването му ще продължи и за в бъдеще. С други думи, общественото доверие към новите парични средства е асимптотично по природа, както е показано на графиката по-долу:
Ако Биткойн все още съществува след 20 години, ще се създаде почти универсално доверие, че ще е на разположение завинаги, точно както хората вярват, че Интернет е неразделен елемент от модерния свят.
Съпротива при цензура:
Една от първите причини за търсенето на биткойн, беше използването му в незаконната търговия на наркотици. В последствие мнозина предположиха, погрешно, че биткойн се търси главно заради неговата привидна анонимност. Биткойн е далеч от анонимна валута -всяка транзакция в Биткойн мрежата се записва и остава завинаги на публичен блокчейн. Запазените данни от транзакциите в последствие позволяват да се направи съдебен анализ за идентифициране на източниците на средства. Такъв анализ беше направен за залавянето на извършителя при скандалния хак и кражба от борсата MtGox. Докато е вярно, че достатъчно внимателен и усърден човек може да скрие самоличността си при използването на Биткойн, това не е причината за популярността му в търговията с наркотици. Главното качество, което прави Биткойн ценен при търговията на забранени стоки е, че при него няма нужда от разрешение (“permissionless”) на мрежово ниво. При изпращане на биткойни в мрежата на Биткойн, няма човешка интервенция, която да реши дали транзакцията да бъде разрешена или не. Като разпределена peer-to-peer мрежа, Биткойн по своята същност е проектиран така, че да не може да бъде цензуриран. Това е в рязък контраст с фиатната банкова система, където държавите регулират и задължават банките и другите финансови институции, занимаващи се с парични транзакции, да докладват и предотвратяват употребата на парични средства за незаконни цели. Класически пример за регулирани парични транзакции е капиталовият контрол. Например богат милионер може да срещне проблеми при прехвърлянето на богатството си към ново седалище, ако иска да избяга от репресивен режим. Въпреки че, златото не се емитира от държави, физическата му форма го прави изключително трудно за преместване, което пък го прави много по-уязвимо от Биткойн (да бъде подлагано на регулации). Контролът върху златото в Индия е пример за такава регулация.
Превъзходството на Биткойн в повечето от изброените по-горе категории е движещата сила за неговото приемане от съвременното общество. По-конкретно силната комбинация, между оскъдност и съпротива при цензура, е мощен мотиватор за богатите инвеститори да разпределят част от своето богатство в този зараждащ се клас активи.
