Екипът на hash.bg реши да преведе една от най-добрите Биткойн статии за изминалата 2018 година – The Bullish Case for Bitcoin, написана от Вижай Бояпати. Заемаме се с тази задача с цел да представим идеите на автора на българската аудитория. Някои от изразите нямат еквивалент на български език и са обяснени по различен начин, но оригиналните мисли са запазени.
С достигането на цената до нови най-високи нива през 2017, позитивното бъдеще пред Биткойн според инвестиралите в него може би изглежда толкова очевидно, че няма нужда да се посочват причините за него. От другата страна може би изглежда глупаво да се инвестира в дигитален актив, който не е подкрепен от стока или правителство, а покачването на цената на актива подтиква мнозина да го сравняват с „манията по лалетата“ и „дот-ком“ балона. И двете страни не са прави. Позитивното бъдеще пред биткойн е далеч от очевидно, но същевременно завладяващо. Изложените аргументи ще покажат, че има значителни рискове при инвестиция в Биткойн, но същевременно с това инвестицията носи и огромни възможности.
Генезис
Никога в световната история не е било възможно да се прехвърля стойност между хора, намиращи се на разстояние помежду си, без да се разчита на доверен посредник, било то банка или правителство. През 2008 Сатоши Накамото, до ден днешен неидентифициран, публикува документ от 9 страници, който е решение на така наречения „проблем на византийските генерали“. Решението на проблема от Накамото и изградената от него система – Биткойн – позволява, за пръв път в историята, стойност да се прехвърля бързо, независимо от дистанцията, по начин, който не изисква никакво доверие. Последиците от създаването на Биткойн са толкова важни едновременно за икономиката и компютърните науки, че Накамото би трябвало да е първият нобелов лауреат по „Икономика“ и „Изчислителна техника“ (Наградата Тюринг).
За инвеститорите забележителния факт от изобретяването на Биткойн е създаването на ново оскъдно дигитално злато – биткойни. Биткойните са дигитални токени, които могат да се прехвърлят и се създават в Биткойн мрежата чрез процеса наречен „копаене“. Копаенето на биткойни е почти аналогично на копаенето на злато с разликата, че създаването на нови биткойни следва предварително зададен график. Умишлено, по дизайн, само 21 милиона биткойни ще бъдат изкопани, а повечето от тях вече са – около 16.8 милиона по времето на написването на статията (около 17.480 милиона при превеждането през Януари 2019). На всеки четири години броят на новопроизведените от копаенето биткойни намалява наполовина. Процесът наречен „копаене“ ще приключи през 2140.
Биткойните не са подкрепени от никаква физическа стока, нямат гаранция от нито едно правителство или компания, което повдига явен въпрос при новите инвеститори: защо имат каквато и да е стойност? За разлика от акциите, облигациите, недвижимото имущество и дори стоки като петрол и пшеница, биткойните не могат да бъдат оценени чрез използването на стандартни инструменти като дисконтиране на парични потоци или спрямо търсенето им за създаването на нови по-скъпи стоки. Биткойните попадат в изцяло нова категория стоки, известна като парични стоки (monetary goods), стойността на които се определя чрез теория на игрите. Тоест, всеки участник на пазара оценя стоката на база на това как другите участници на пазара ще я оценят. За да разберем теорията на игрите при паричните стоки е нужно да разгледаме произхода на парите.
Произход на парите
В първите човешки общества търговията е осъществявана посредством бартер. Невероятната неефективност присъща за бартерната търговия драстично ограничава мащаба и географското положение, на което може да се осъществи сделка. Голям недостатък при бартерната търговия е проблемът с желанието за придобиване на чуждата стока. Например фермер отглеждащ ябълки може да желае обмяна с рибар, но ако рибарят не желае ябълки в същия момент, сделката няма да бъде сключена. С течение на времето хората започват да задържат колекционерски предмети, рядко срещани вещи с неопределена символична стойност (примерите включват черупки, зъби от животни и кремък). Действително, както Ник Шабо твърди в неговото брилянтно есе „Произходът на парите“, човешкото желание за събиране на подобни вещи осигурява отчетливо предимство на хората по това време спрямо най-близките им биологични конкуренти, неандерталците.
„Първостепенната и основна еволюционна функция на колекционерските предмети (collectibles) е била средство за съхраняване и прехвърляне на богатство.“
Колекционерските предмети били вид „прото-пари“, които не само осигурявали търговия между иначе антагонистични племена, но помагали и за прехвърляне на богатство между поколенията. Търговията и прехвърлянето на колекционерски предмети не било често срещано явление при палеолитните общества. Тези предмети по-скоро изпълнявали функцията „съхранение на стойност“, отколкото „средство за обмяна“, каквато е функцията на познатите в момента пари. Шабо пояснява:
„В сравнение с модерните пари, примитивните пари сменяли много рядко притежателя си – може би няколко пъти през живота на човек. Въпреки това издръжлив колекционерски предмет, това което днес наричаме неотчуждаема наследствена вещ, можела да се задържи при много поколения и да добавя съществена стойност при всеки трансфер, като дори осъществяването на трансфера само по себе си е изключително важно, защото преди не е било възможно.“
Ранният човек се сблъскал с важна дилема при избора на колекционерски предмети за произвеждане и събиране (теория на игрите): кои предмети ще бъдат желани от другите хора? Правилно предвиждане създавало възможност за притежателя на търсените предмети да търгува каквото му е необходимо и да натрупа богатство. Някои индиански племена, например Нарагансет, се фокусирали върху производството на ценни при търговия вещи, които били безполезни за всичко друго. Колкото по-рано се сдобиеш с желана в бъдещето стока (вещ, предмет), толкова по-голяма е облагата от нея. Самата вещ може да бъде придобита много по-евтино спрямо момента на разпространение и следователно масово търсене, като стойността и при обмен се повишава с търсенето и увеличаването на населението, желаещо предмета. Освен това, придобиването на стока с цел увеличаване на търсенето й в бъдещ период е едно от нещата, което ускорява разпространението на самата стока. Този кръговрат служи като обратна връзка, която склонява обществата да се стремят към само една стока, служеща за съхранение на стойност. При теорията на игрите, това е познато като „Равновесие на Наш“. Достигането на равновесие на Наш относно „съхранение на стойност“ е огромно благо за всяко общество, защото улеснява търговията и разделението на труда, проправяйки пътя за появата на цивилизацията.
През хилядолетието, след като човешките общества нарастнали и търговските пътища се развили, използваните в различните общества предметите за съхранение на стойност започнали да се съревновават помежду си. Продавачи и търговци били изправени пред избора дали да запазят постъпленията от търговията си под формата на предмети, използвани за съхранение на стойност в тяхното общество или да под формата на предмети използвани като съхранението на стойност на обществото, с което търгували, или да търсят баланс. Облагата от съхраняване на предмети от чуждите общества се изразявала във възможност за осъществяване на безпроблемна търговия с даденото чуждо общество. Продавачи запазили чужди предмети като съхранение на стойност получавали допълнителен стимул да поощряват използването му и в собственото си общество, като по този начин биха се облагодетелствали с увеличаване на своята покупателна способност. Предимствата на вносни предмети използвани за съхранение на стойност били не само за продавачите, въвели дадените стоки в обществото, но и за самите общества. Две общества използващи една и съща стока за съхранение на стойност щели да намалят значително разходите за успешна търговия, а същевременно с това да увеличат постъпленията от самите сделки. Подобно явление се наблюдава за пръв път през 19 век, когато по-голяма част от света използва златото за съхранение на стойност. Това е и периодът с най-голям бум на търговията в цялата човешка история. Относно тези богати времена Лорд Кейнс пише:
„Какъв необикновен епизод в икономическия прогрес за човека беше тази епоха.. всеки човек с възможности или характер над средното, без значение от статута му (средна или висша класа), имаше възможност на ниска цена и с минимални неприятности да си осигури удобства и комфорт отвъд изпитаните от най-богатите хора и най-могъщите монаси от миналите епохи. Жител на Лондон можеше да си поръча по телефона, пиещ сутрешния си чай в леглото, различни продукти от целия свят в желаните количества, а след това спокойно да дочака доставката пред вратата си.“