Дата на публикуване: 16.04.2014
Предисловие от Стамен, създател на hash.bg:
Наскоро на гости ни беше същата приятелка, която със своите въпроси преди месец-два допринесе за статията „Биткойн като електронен подпис“. След като ми се скара, че съм я нарекъл просто „позната“ в статията – за което ѝ се извинявам публично :)! – тя попита „Е, какво сега? Какво да го правим този биткойн? Да инвестираме ли? Как да се възползваме?“
В последвалите обяснения сам за себе си достигнах до поредното прозрение, което до тогава ми беше убягвало: Така, както интернет преди 10-15 години събори монопола на радиото и телевизията и даде възможност на всеки да „излъчва“ евтино и навсякъде по света идеи, коментари, реклама, филми, музика и прочие – така и биткойн дава възможност на всеки да си отвори евтино и свободно своя банка, с която да оперира глобално… Така че, ако сте имали идея, чиято реализация е била възпрепятствана от ограничения ви достъп до световната банкова система, сега вече може да я реализирате.
Някои ще възразят: „Какво ни е спирало до сега, след като всеки може да си отвори PayPal и да приема и прави плащане с кредитни карти?“. Като изключим факта, че тези технологии са достъпни за доста малка част от световното население и PayPal е с много орязани функции дори за страна-членка на ЕС като България, те единствено ви дават начин да приемате и получавате плащания срещу солени комисиони и след верификационен процес, изискващ много усилие и ресурс работна ръка. И преди 20 години всеки е можел да ползва радио/телевизия, но едва интернет го направи общо достъпно. По същия начин, макар повечето неща, за които биткойн ще се използва, да са били възможни и преди, те стават общо достъпни едва сега.
За разликите между „двата свята“ публикуваме статията на един от водещите Биткойн специалисти в света, CTO на BlockChain.info – Andreas Antonopoulos. В нея той представя същите идеи от малко по-техническа гледна точка: биткойн като API за парите. Преди да ви оставя на него, само ще уточня нещо много важно. В white paper-а, в който Сатоши Накамото представя идеята за блок-веригата, той идентифицира три основни нейни функции: като валута, разплащателна система и публичен регистър за всякаква (дигитална) собственост. Все пак в първата имплементация той нарочно пропуска последната функционалност, защото смята, че ще дойде прекалено много на обществото и се съсредоточава само върху паричните функции. Истинската революция според мен се крие в третата функционалност, за която обещах да пиша и загатнах в статията за електронните подписи, но все не ми остава време да я напиша, защото работя усилено по проект, който стана възможен едва с появата на биткойн :)
[icon_exclamation_sign] API = Application Programming Interface – приложно-програмен интерфейс или способ за компютърни програми да си „говорят“ помежду си и така да работят заедно без човешка намеса.[/icon_exclamation_sign]
Andreas Antonopoulos:
Ако сравнявате биткойн с дигитална валута, пропускате същността му
В днешно време кантари и хладилници имат общо достъпен приложно-програмен интерфейс, но не и парите… защо?
Всъщност, фиатните пари като еврото и долара имат приложно-програмен интерфейс, но той е затворен и достъпен само за „избраните“. Можете да програмирате интерфейса за търговци на ВИЗА, но трябва да сте „доверен търговец“. Можете да пращате и получавате FIX съобщения, ако сте брокер или борса. Нормалните хора обаче нямат приложно-програмен интерфейс дори за банковите си сметки, да не говорим за нещо повече. Биткойн променя всичко това, като не само предлага приложно-програмен интерфейс за сметки (портфейли) и транзакции, но също така прави този интерфейс достъпен за всеки.
В познатата ни до днес финансова система доверието се постига чрез сложна мрежа от регулации, следене за измами и акредитации, но най-вече чрез принципа на изключване. Сигурността се поддържа чрез държане на приложно-програмния интерфейс затворен и недостъпен, освен за малцина, на които се „има доверие“. По този начин се пази от злонамерените (поне на теория). (Вижда се, че и това право не е доживотно, след като наскоро VISA и MasterCard изключиха Rossia Bank от системите си).
Биткойн променя модела от „доверие, чрез изключване“ на „доверие, чрез изчисление“. Доверието е разпределено между голяма (и постоянно нарастваща) мрежа от участници, които непрекъснато се проверяват един друг. Това прави пробива в мрежата все по-труден за всеки злонамерен – или група такива. Като резултат, няма нужда от изключения или контрол на достъпа. Всеки може да участва в Биткойн мрежата и да види всички транзакции или по-скоро, всеки има достъп до приложно-програмните ѝ интерфейси. Гениалността на идеята е, че въпреки (а може би заради!) тази безгранична свобода, системата остава стабилна.
В Биткойн мрежата можете да проверите програмно баланса по сметката си или дори баланса на който и да е биткойн портфейл. Можете да създавате или получавате транзакции напълно равнопоставено. Можете да си създадете банка, фондова борса, да извършвате услуги като трета страна и всичко това без нужда от разрешение или акредитация от никого. Интернет позволи на всеки блогър достъп до аудитория колкото тази на New York Times. Биткойн предлага на всеки свързал се към системата, дори вашият мобилен телефон, равни права и способности като на Wells Fargo Bank или Bank of America.
Разбира се, не всеки иска да открие банка или да измисли нова финансова услуга. Не всеки има уменията или доверието да оперира финансова услуга. В крайна сметка, пазарът може да вземе решението. Точно както Интернет демократизира издателската дейност, като премахна бариерите и позволи директен достъп на издатели и потребители до медиите, Биткойн обещава да направи същото за парите. Той дава възможност на потребителите да определят на кого ще имат доверие за финансовите услуги, както Интернет дава възможност на потребителите да определят на кого ще се доверят с тяхната информация.
Биткойн мрежата предлага три различни API-та. Първият е езиков транзакционен скрипт. Най-често срещаният скрипт отговаря на „Трансфер на монети от портфейла на Алис към портфейла на Боб“. Докато всички транзакции изглеждат така, скриптовият език е изключително мощен и дава възможност за иновации на транзакционно ниво. Един пример за такава иновация е M–of–N signatures script. Той представлява транзакция, която може да бъде отключена, ако M от общо N ключа са използвани за подписването ѝ. Например, транзакция може да изисква ключ от трета страна, като допълнение към ключа на получателя, за да бъде потвърдена. В корпоративна среда това дава възможност капиталова сметка да изисква два или повече подписа, за да бъде разрешено ползването на средства в нея – например на главния финансов директор, касиер и одитор. Транзакция може да бъде отключена с един от няколко ключа, позволявайки по този начин истинска „обща сметка“.
Освен M–of–N модела скриптовият език може да определи условия за потвърждаване, които да нямат нищо общо с частните ключове. Така например една транзакция може да бъде платима на всеки, който познае комбинация от числа. Това създава възможност за глобална и гарантирано честна и проверуема лотария. Транзакция може да бъде създадена така, че да се отключи от някого, но само след определено време, създавайки времево заключване (това е много интересна и важна функция, когато става въпрос за дигитална собственост). Или може да бъде съ-подписана (платена) от 10 различни човека, съчетавайки ключовете им, за да се плати песен, която всички да споделят. Възможностите са наистина безкрайни, тъй като това е език, който може и ще бъде разширяван с течение на времето.
Вторият приложно-програмен интерфейс в Биткойн е peer to peer (P2P) протокола, които позволява на пиърите да комуникират, обменят транзакции, да валидират нови блокове информация и новосъздадени монети. Всички тези мрежови взаимодействия позволяват всеки възел да изгради завършено и идентично копие на споделена транзакционна счетоводна книга, която е Blockchain – сърцето на Биткойн. Отвореният характер на счетоводната книга дава възможност на всеки да предлага услуги, които изискват информация за Биткойн транзакциите. Например да укажете на счетоводителя си адресите от портфейла ви и той ще може лесно да намери всички транзакции, свързани с тях в блок веригата и така лесно да изчисли вашия доход и дължим данък.
Третият приложно-програмен интерфейс в Биткойн е “northbound” клиента, който разкрива икономиката на Биткойн като набор от JSON-RPC услуги за клиентски приложения. Този интерфейс предлага услуги като проверка на баланса на портфейл, което съответства на банковата сметка в света на Биткойн; създаване на транзакция; създаване на нов портфейл и други. Мислете за него като за онлайн банкова услуга, само че на стероиди.
Разбира се приложно-програмните интерфейси на Биткойн не се изчерпват до тук. Биткойн действа като платформа за услуги на по-високо ниво, като олекотени клиенти (Stratum API), валутни борси, услуги за уведомяване и предупреждение, пазарни услуги за данни, иконометрични услуги и други. Всички те идват със собствени приложно-програмни интерфейси.
Ако Биткойн е еквивалент на IP (интернет протокол), там няма само приложно-програмни интерфейси и протоколи, които го удължават като TCP, но има слоеве от протоколи над него, които осигуряват услуги като приложните слоеве на Интернет – SMTP, HTTP и други.
Биткойн превръща парите и транзакциите – и следователно търговията – в рай за програмиста: пари като услуга, с отворен, гъвкав и мощен приложно-програмен интерфейс. Икономика, в която всичко е на една JSON-заявка разстояние. Ако гледате на Биткойн само като на дигитални пари, пропускате айсберга под повърхността.
