Дата на публикуване: 09.03.2014
Биткойн е пирамида или, в най-добрия случай, несполучлив експеримент – все по-чест рефрен по социалните мрежи и масовите медии. Особено след скорошните несполуки в индустрията и отрицателните становища, приемани от правителства в третия свят. Като прибавим и лошите оценки за технологията от „светилата“ на днешния свят – хора като Warren Buffet и Alan Greenspan – евангелистите на биткойн (като нас) придобиват все по-комичен образ сред трезво-мислещите ни читатели.
По-долу ви предлагаме статия от всеизвестното списание Newsweek през „далечната“ 1995 година, когато Интернет едва прохожда, озаглавена Why the Web Won’t Be Nirvana. Автор е не кой да е, а Clifford Stoll – астроном, доктор на науките, технически автор, ползвател на световната мрежа от нейната зора през 70-те години. Човек, от който се е очаквало да „разбира материята“. Насладете се на неговото становище по-долу и си направете изводите сами.
Интернет? Ха!
След две десетилетия онлайн съм объркан. И не защото не си прекарвам добре в Интернет. Срещнах страхотни хора и дори хванах един-два хакера. Но днес съм притеснен за тази надценена общност. Визионерите виждат бъдеще на работещи от вкъщи хора, интерактивни библиотеки и мултимедийни класни стаи. Те говорят за електронни градски срещи и виртуални общности. Търговията и бизнесът ще се изместят от офиси и молове към мрежи и модеми. И свободата на дигиталните мрежи ще направи правителството по-демократично.
Глупости! Сякаш компютърните ни специалисти са загубили здравия си разум. Истината е, че нито една онлайн база данни няма да замени ежедневния вестник, нито CD-ROM-а може да заеме мястото на компетентен учител; нито една компютърна мрежа няма да промени начина, по който функционира правителството.
Помислете за днешния онлайн свят (1995, бел. прев.). Usenet позволява на всеки да публикува съобщения в цялата страна. Вашите думи излизат, прескачайки редактори и издатели. Всеки глас може да бъде чут евтино и мигновено. Какъв е резултатът? Всеки глас е чут. Какофонията (Интернет) по-скоро се доближава до градска радио банда, пълна с прякори, тормоз и анонимни заплахи. Когато почти всички крещят, малко слушат. Какво ще кажете за електронното публикуване? Опитайте да прочетете книга от диск. В най-добрия случай това е неприятно задължение: светлина от несръчен компютър заменя приятелските страници на книгата. И не можете да замъкнете лаптопа на плажа. Въпреки всичко Nicholas Negroponte директор на MIT Media Lab, предвижда, че скоро ще си купуваме книги и вестници направо през Интернет. Мдаа – гаранция…
Това, което Интернет запалянковците няма да ви кажат, е, че той е един голям океан от нередактирани данни, без никакви претенции за завършеност. Липсата на редактори, рецензенти и критици е превърнала Интернет в пустош от не филтрирани данни. Не знаете какво да игнорирате и какво си заслужава да бъде прочетено. Вързан към World Wide Web търся информация за Битката при Трафалгар. Стотици файлове се появяват и ми отнема 15 минути да ги прегледам. Единият е биография, написана от осмокласник, другият е компютърна игра, която не работи, третият е снимка на паметник в Лондон. Нито едно не отговаря на моя въпрос и моето търсене е периодично прекъсвано от съобщения като – „прекалено много връзки, опитайте пак по-късно“.
Ще бъде ли Интернет полезен в администрацията? Интернет-поклонниците пледират за правителствени доклади. Но когато Andy Spano се кандидатира за кмет в окръг Уестчестър, Ню Йорк, той публикува всичките си прессъобщения в онлайн форум. В този богат окръг с предостатъчно компютърни компании, колко гласоподавалите се логнаха мислите? По-малко от 30. Лоша поличба.
Посочи и кликни
Има ги и тези, които настояват за въвеждането на компютри в училищата. Казват ни, че мултимедията ще направи училищната работа лесна и интересна. Учениците с радост ще учат от анимационни герои, обучавани от експертно създаден софтуер. На кого му трябват учители, когато има компютърно образование? Ха. Тези скъпи играчки са трудни за употреба в класните стаи и изискват продължително обучение на учителите. Разбира се, децата обичат видео игрите, но помислете от собствения си опит: можете ли да си спомните дори една образователна филмова лента от миналото десетилетие? Обзалагам се обаче, че си спомняте два или три велики учителя, които промениха живота ви.
Следват проповедниците на онлайн бизнеса. Обещават ни мигновенно пазаруване по каталог – само навигирате и кликате за невероятни сделки. Ще поръчваме самолетни билети през мрежата, ще правим резервация в ресторант и ще договаряме договори за продажба. Магазините ще станат старомодни. Тогава как местната поща има повече оборот за един следобед, отколкото целият Интернет за един месец? Ако имаше надежден начин за пращане на пари през Интернет – какъвто всъщност няма – мрежата пропуска една много важна съставка на капитализма – продавачите.
Какво ѝ липсва на тази електронна страна на чудесата? Човешкият контакт. Компютрите и мрежите ни изолират един от друг. Чатенето в мрежата е куц заместител на срещата с приятели на кафе. Интерактивният дисплей на мултимедията не се доближава дори близо до вълнението от концерт на живо. И кой би предпочел виртуален секс пред реален? Докато Интернет мига ярко със съблазнителната икона на „знанието като сила“, това ничие място ни примамва да му предадем времето си на земята. Виртуалната реалност е слаб заместител. В нея неудовлетворението е масово и – в святото име на образованието и прогреса – важните аспекти на човешките взаимоотношения са безмилостно опустошени.